Издателство Идеяконсулт, тел. 0887461124
ISBN 978-954-92190-1-2, формат 60x90/16, печатни коли 31.5, 504 страници, цена 9.00 лв.
Българско издание на Хълмът Уотършип от Ричард Адамс
Човек не може да очаква второ подобно чудо като Хълмът Уотършип. Едно стига за цял живот.
Ричард Адамс[1]
Хълмът Уотършип е първият роман на Ричард Адамс, публикуван във вече далечната 1972 г. В жанрово отношение тази творба най-често се определя като героично фентъзи[2]. Повечето герои са зайци, които имат свои стремежи, мисли, език, общество, дори митология, но в същото време в много отношения носят качествата на истинските зайци. Изключително място в творбата има и английската природа тя присъства буквално на всяка страница, в цялата си красота.
Всичко започва от една увлекателна история, която Ричард Адамс разказва на дъщерите си Джулиет и Розамунд тогава на 10 и на 8 години, по време на едно продължително пътуване с кола (от Лондон до Стратфорд на Ейвън за да гледат Дванадесета нощ с Джуди Денч в ролята на Виола). Разказаната историята е толкова интересна, че двете деца настояват Ричард Адамс да я запише. По това време той е все още държавен служител в британското Министерство на земеделието, по-специално в неговата екологична служба, така че романът е написан в късните вечерни часове след работа по 3 часа на ден[3]. И както се случва и с други бестселъри, в началото се явяват трудности при публикуването защото Хълмът Уотършип е много различен от традиционната детска литература по онова време. Текстът е предложен безуспешно на 12 издатели, преди да попадне при Рекс Колингс, собственик на малко еднолично издателство, специализирано в областта на поезията. Той го харесва може би именно защото романът е необичаен. Публикува го в скромния тираж от 2 000 екземпляра (днес тези първи екземпляри имат вече и колекционерска стойност). Оказва се, че интересът на читателите е толкова голям, че само две години по-късно се появява издание в стохиляден тираж на Пенгуин Букс, като за пръв път един и същ текст се предлага с две оформления на корицата за деца и за възрастни. Ричард Адамс е отличен с медала Карнеги и с наградата Гардиън за детска литература (1972 г.). По-късно, по същия сюжет биват създадени рисуван филм (1978 г.), телевизионен сериал (2001 г.) и театрална постановка (2006 г.). В днешно време общият тираж достига вече над 50 милиона екземпляра[4], а преводите са на повече от 30 езика[5] (включително повечето европейски езици, почти всички славянски и балкански езици, корейски, японски и др.).
В този смисъл, би могло да се каже, че настоящият български превод идва с известно закъснение след като първите отзиви в нашата страна за творчеството на Ричард Адамс са още от началото на осемдесетте години. Показателно е, че в статия в списание Лик от 2006 г.[6], Мариана Мелнишка и Мария Пипева характеризират Хълмът Уотършип по следния начин: ...друга прекрасна притча за малки и големи...която за съжаление още не е прозвучала на български.... Тази празнина в нашата преводна литература сега е запълнена с реализираното от Идеяконсулт издание, което е и с оригинални илюстрации от Светла Христова.
Любопитно е също, че през април 2003 г., Хълмът Уотършип попада в класация на стоте най-популярни книги сред англоезичните читатели[7]. Разбира се, такива класирания на произведения на изкуството са винаги много условни, дори когато се отнасят само за тяхната популярност сред читателската публика. Но все пак, те създават някаква представа за въздействието на дадена книга. При това, за разлика от някои музикални класации, специално в тази литературна подредба са били включени всички жанрове, включително и такива класически творби като Война и мир на Толстой, Шумът на върбите на Кенет Греъм или Сто години самота на Маркес. Хълмът Уотършип е на 42 място в класацията, веднага след Ема на Джейн Остин и Ан от Грийн Гейбълс на Монтгомъри, непосредствено преди Великият Гетсби и Граф Монте Кристо. Друг признак до каква степен за много свои читатели Хълмът Уотършип е любима книга представлява фактът, че някои от тях изминават пеша маршрута на зайците в околностите на селцето Кингсклир, за да могат лично да видят описаните в книгата места.
Във връзка с книгата има и редица дискусионни въпроси. Например, доколко героите имат човешки качества, скрити под техния заешки външен вид? Дали човешките им характеристики са определящи, или присъстват по-скоро за да можем ние, човешките читатели, да имаме поглед върху тяхната заешка същност и по този начин да се доближим до едно по-непосредствено възприемане на природата? Докъде стига алегорията в творбата, с нейния политически и идейно-философски подтекст? В това отношение, самият Ричард Адамс дава категоричен отговор във вече споменатото интервю[1]: ...това е просто една разказана история, тя няма смисъла на алегория, или на какъвто и да е политически мит. Аз просто записах история, която бях разказал на децата си.
И все пак, в тази разказана история много ясно е изразена борбата между доброто и злото. Разгледани са по един увлекателен начин темите за приятелството, за различните видове водителство, за съчетаването на личното и колективното, за отношението към природата. Чувства се дори и атмосферата на шестдесетте години когато е написан романът. А това е един момент от историята, когато бе поставено началото на много явления и в човешката мисъл, и в обществения живот, и в науката и техниката дори, които и досега чакат своето истинско продължение. Без съмнение, с идейното и естетическото си съдържание Хълмът Уотършип ще се превърне в любима книга и за много български читатели.
[1] Интервю на Ричард Адамс, дадено за ББС Радио Бъркшир, 2006 г., http://www.bbc.co.uk/berkshire/content/articles/2007/03/16/richard_adams_interview_feature.shtml
[2] Например в статията в Уикипедия за този роман: http://en.wikipedia.org/wiki/Watership_Down
[3] Chris Boyce, Watership Down Whats it all about, Canonbury the Holograph, http://www.mayfieldiow.freewire.co.uk/watershp/wdwiab2.htm
[4] Съгласно статията за Ричард Адамс в Уикипедия: http://en.wikipedia.org/wiki/Richard_Adams_(author)
[5] Chris Boyce, Watership Down Whats it all about, Publication the Thunder Breaks, http://www.mayfieldiow.freewire.co.uk/watershp/wdwiab4.htm
[6] Мариана Мелнишка, Мария Пипева, Хубав ден за приятелство с Пух, списание Лик, бр. 06, юни 2006 г., http://www.bta.bg/site/lik/2006/06/02article.htm
[7] BBC The Big Read Top 100 Books, http://www.bbc.co.uk/arts/bigread/top100.shtml